Two years is a small price

dsc_0710-1

 

 

Днес Лодката става на две.

И искам да поспра днес и да се обърна назад, да погледна вътре и да ви разкажа.

Преди две години започнах нещо, без да си имам и най-бегла представа с какво се захващам.

Не бях говорила предварително с никой в издателския, дизайнерския или който и да било друг бранш, не бях събрала никакво ноу-хау, не направих никакво маркетингово проучване, нямах бизнес план, нямах екип. Нямах офис, работех на бюрото в спалнята сред етажерки, кашони, статив, моливи и бои. Да, не беше никак фън шуйско, никак красиво и никак удобно. Но тогава не мислех изобщо за това.

Нямах дори свободно време, тъй като първата зима бях с детето вкъщи, което боледуваше нон-стоп. Първа година в градината… Идваше моята Леля Лена – да е жива и здрава, която докато се занимаваше с 3-годишното в другата стая, аз се затварях в спалнята, крадейки минути да дорисувам и това животно, и онова. Ако може. Между виковете мамо това, мамо онова.

Нямах и кой знае какъв капитал – общо взето семейните спестявания от работенето ни с мъжа ми. Така бяхме решили – без кредити.

Нямах никакви умения в боравене с касови апарати, счетоводни програми, проценти, търговци, стокови разписки, фактури, държавни администрации. Не можех да карам кола. Мозъкът и недотам завидните ми речево-комуникативни умения бяха съвсем изпилени след майчинството.

Не на последно място родителите и сестра ми макар морално тук, в този момент живееха животите си далече от мен.

 

Това, което имах, бе:

3-годишно торпедо, което всеки ден обръщаше моя свят с краката нагоре и който отваряше широко портите към нови неоткрити земи.

Имах работещ и обичащ мъж, на който да се опра.

Имах родителите на мъжа ми, които никога не са щадили обич и подкрепа от ден първи, когато се запознахме и които толкова много обичам.

Имах приятели, които ми вдъхваха вяра.

Имах бюро, компютър, таблет, скенер, принтер, фотоапарат, бои и моливи.

Имах цял куп идеи.

Цял куп страхове.

Много любов.

Много не-рационалност.

И невероятната необходимост да дам път и пространство на въртящите се вътре идеи и неща.

 

Нещата се завъртяха много бързо, веднъж появили се в онлайн пространството, ни потърсиха много търговци. Нашите продукти набързо се озоваха на различни симпатични места в София. Заредиха се участия в базари.

Началото бе еуфорично, прекрасно, енергично и лудо.

После всичко останало.

И така две години.

 

Ако с днешна дата някой ме попита – трудно ли се прави подобно нещо в България – аз без колебание бих му отвърнала – ДА! УЖАСНО трудно.

Защото трудно се поддържа качество, когато зависиш от други хора и производства.

Защото много материали просто липсват (за да намеря картонени тубуси на едро ми отне 2 месеца).

Защото всеки прави нещата в последния момент и организация липсва почти навсякъде.

Защото клиентите стават все по-нетърпеливи и взискателни.

Защото масата хора са със свити доходи и предпочитат да си купят по-грозничка, но евтина книжка/тетрадка.

Защото големите магазини и книжарници взимат 50 % от стойността на продукта (не че им липсват разходи, но така или иначе по-голям дял отива у тях), което не действа стимулиращо за участие на дребни риби в този вид пазар.

Защото днес освен да измисляш, произвеждаш нещо, ти се налага постоянно да показваш, че го правиш. В социума. А това изисква време, енергия и известни умения.

Защото у нас хората много трудно се доверяват, обединяват и поглеждат в една посока. Затова всеки малък се бори сам с живота.

 

Но също така ако някой ме попита – добре, би ли се впуснала отново в същото? Без колебание бих отвърнала –ДА!

Първо, защото, да носиш радост и да подаряваш щастливи мигове на хората – колкото и да е изтъркано  –  носи ВЕЛИКО удовлетворение и усещане, че подреждаш малки парченца в този объркан свят.

Защото научих много.

За пазара у нас.

За пресичането на творчество и работа.

За това, че е жизнено-необходимо да слушаш тялото си.

За цената на парите.

За цената да си творец, жена и майка.

За блокирането и отпушването на енергията.

За изхвърлянето на ненужни вещи, идеи, емоции и неща.

За важността на корените.

За важността на работенето с кауза.

За важността да си автентичен и истински.

За важността да оценяваш и благодариш за привилегиите, с които вселената те е дарила.

 

И много други неща.

 

И тъй като този пост стана бая дълъг, мисля да спра.

И да ви пожелая да се обичате и да се грижите за себе си, да давате път на енергията и мечтите си. Да заставате зад изборите си – да понасяте смело и радостите и трудностите.  И да не се страхувате от грешки, спъвания и падания… Защото това понякога това е единственият начин да полетим.. Нали?

Дотук са две години и 132 продукта. Нямам идея още колко. Иска ми се още много. Надявам се. Продължавам.

 

<3

Ваша Лодка

 

PS „Two years is a small price“ e от Confusion the Waitress на Underworld.

Фото: Дени Илчева

 

 

dsc_0726-1

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

4 Responses

  1. фен

    Чудесно е, че ви има, и то на български; носите много радост и хубост, особено важно за децата.. кураж, успех и благодаря!

  2. Милена

    Ние, аз и децата, ти благодарим за всички прекрасни идеи, върху които ние “до-творяваме” с огромно удоволствие. Аз лично ти благодаря за всяка красота, която съм видяла, но и за този пост, който е изключително вдъхновяващ и искрено се възхищавам на този устрем. Ще следя с удоволствие всичко за много още по 2 години, защото тук винаги нещо ме изненадва, удивлява и очарова, както примерно коледният календар, който току що видях:-)))

  3. Наталия

    Две години след този пост попадам случайно на страницата ви и, естествено, не можах да устоя на изкушението да си купя някое от прекрасните ви творения. Благодаря, че внасяте красота в живота! И благодаря, че споделихте какво струва това. Пожелавам ви още дълги години творчество и заслужен успех!

  4. Зорница

    Чудесен разказ, толкова истинско, преживяно, вълнуващо ! Чудесни произведения/продукти, прексрасен семеен екип, още автор, мама и всичко останало! Поздравления за красотата и цялата отдадена любов, творчество, полезност и уникалност! Бъдете!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *