Здравей, свят!

kit

И ето. Две години по-късно – тя е тук – първата публикация за едно ново начинание.

А всъщност всичко започна много много отдавна – преди има-няма 30 г. Когато си рисувах в един тефтер и си представях, че измислям разни красиви работи, които не просто закачаш на стената си, а носиш със себе си и използваш. И които са различни – но не защото никой досега не се е сетил да ги направи. А защото идват от едно тайно място.

Това място е едно огромно дърво, което цял живот е расло вътре в мен – от петите до върха на главата ми. И на него живеят всякакви същества и аз – само че умалена версия. Та там си живея и се катеря, падам, ставам, люлея се по клоните, слушам птиците, крия се от дъжда. Грижа се за него – поливам го, чистя го от паразити, пея му и даже понякога му разказвам приказки. И дървото ми се отблагодарява – ражда всякакви плодове.

Понякога е много трудно да се грижа за него. Заплетена в клоните му, не мога да се отскубна. Понякога ме мързи. Понякога всички същества са се качили на главата ми и скачат върху нея. Понякога не мога да помръдна вцепенена. С месеци. Години. Седнала на някой клон. Понякога си казвам – голяма работа, едно дърво, толкова много други дървета има – да става каквото ще. Но нещо вътре ме човърка. Не ми дава мира. Тежи ми на съвестта. Защото знам, че това е моето дърво, за което няма кой друг да се грижи. Аз съм му опора. И то на мен. Винаги.

И ето в общи линии сега реших да натоваря една лодка с плодове и отивам с тях на пазара. През океана. 🙂

И разбира се, малко се вълнувам и малко се страхувам.

Но да мине покрай лодката/сергията ми някой изгладнял, уморен пътник и аз да го нахраня с 300-400 грама радост. Каква радост, каква чест ще е за мен.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *